Постинг
01.09.2019 10:59 -
Понякога ми се иска....
Автор: moonflowers
Категория: Тя и той
Прочетен: 289 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.09.2019 11:01
Прочетен: 289 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 01.09.2019 11:01
Понякога ми се иска да бъда като другите - зла и безпощадна, но за жалост при мен не се получава...май съм препълнена с доброта...
Какво ми прави впечатление в другите хора - когато имат нужда от нещо тичат при мен за съвет, за помощ - каквото и да е и аз нали съм добра / какво да правя / не мога да откажа и за пореден път им помагам, подавам им ръка, давам им поредният полезен съвет. Но когато аз имам нужда от помощ или от съвет - ми обръщат гръб.
Понякога се питам - защо съм толкова добра и не е ли крайно време да смъкна от себе част от тази добрина и да я захвърля...
Казват, че е по-добре да си добър и търпелив...
Еми колко да съм добра, започна да ми омръзва вече. Всяко нещо си има своя лимит и търпение и добрина. Мисля си, че понякога мога да бъда и малко лоша и да ударя с ръка по масата - въпреки, че не се получава.
Има моменти, в които ми се струва, че съм невидима и никой не ме забелязва. Минаваш покрай тях, поздравяваш ги, а насреща мълчание и очи пълни със злоба.
Някои пък се опитват всячески да ме стъпчат, да ме забият в земята. За мое най-голямо щастие съм имунизарана срещу такива хора и бързо ги свалям на земята, защото нависоко са хвръкнали и се мислят за голямата работа, а всъщност са едно голямо Нищо със самочувствие.
Всъщност...като се замисля добротата не е чак толкова лоша...
Преди два дена срещнах една позната и това, което тя ми каза ме накара да се замисля.
Нейните думи бяха: - Завиждам ти, че си толкова добра и отзивчива и винаги помагаш, а при мен не се получава.
Така е добра съм - опитвах се хиляди пъти да се променя, но не успях.
Но сега като се замисля силата да отвръщам на хората подобоващо се дължи именно на тази Добрина и отговарям на всеки така както е заслужил.
Всеки човек сам гради своя живот и избира своя пътя, по който да върви и си мисля, че аз избрах правилният път - пътя на Добрите. Както се казва - Неволята ме научи на много неща.
Научих се когато видя човек, който по един или друг начин ми е навредил да притъпявам гнева си и му се Усмихвам и вежливо му казвам: Здравей!
По този начин човека срещу мен още повече бесснее, защото въпреки всичко аз му говоря и така...сигурно и е позеленял от яд, но това аз не го виждам....виждам само неговата злоба в собствените му очи, които го издават. Такива хора вече ги отбягвам и не им помагам - заета съм и край, спасявай се както можеш, аз бях до тук. Хубав ден и продължавам с усмивка напред.
Човек се учи докато е жив, учи се как да преценява хората и т.н.
Сама се научих, без ничия помощ - отсявам хората.
Поглеждам в очите им - виждам тяхната същност....прочитам я....
В труден момент разбираш кой ти е Истински приятел....кой наистина те цени...затова моите истински приятели са малко и те ми стигат.
moonflowers / 01.09.2019 г.
Какво ми прави впечатление в другите хора - когато имат нужда от нещо тичат при мен за съвет, за помощ - каквото и да е и аз нали съм добра / какво да правя / не мога да откажа и за пореден път им помагам, подавам им ръка, давам им поредният полезен съвет. Но когато аз имам нужда от помощ или от съвет - ми обръщат гръб.
Понякога се питам - защо съм толкова добра и не е ли крайно време да смъкна от себе част от тази добрина и да я захвърля...
Казват, че е по-добре да си добър и търпелив...
Еми колко да съм добра, започна да ми омръзва вече. Всяко нещо си има своя лимит и търпение и добрина. Мисля си, че понякога мога да бъда и малко лоша и да ударя с ръка по масата - въпреки, че не се получава.
Има моменти, в които ми се струва, че съм невидима и никой не ме забелязва. Минаваш покрай тях, поздравяваш ги, а насреща мълчание и очи пълни със злоба.
Някои пък се опитват всячески да ме стъпчат, да ме забият в земята. За мое най-голямо щастие съм имунизарана срещу такива хора и бързо ги свалям на земята, защото нависоко са хвръкнали и се мислят за голямата работа, а всъщност са едно голямо Нищо със самочувствие.
Всъщност...като се замисля добротата не е чак толкова лоша...
Преди два дена срещнах една позната и това, което тя ми каза ме накара да се замисля.
Нейните думи бяха: - Завиждам ти, че си толкова добра и отзивчива и винаги помагаш, а при мен не се получава.
Така е добра съм - опитвах се хиляди пъти да се променя, но не успях.
Но сега като се замисля силата да отвръщам на хората подобоващо се дължи именно на тази Добрина и отговарям на всеки така както е заслужил.
Всеки човек сам гради своя живот и избира своя пътя, по който да върви и си мисля, че аз избрах правилният път - пътя на Добрите. Както се казва - Неволята ме научи на много неща.
Научих се когато видя човек, който по един или друг начин ми е навредил да притъпявам гнева си и му се Усмихвам и вежливо му казвам: Здравей!
По този начин човека срещу мен още повече бесснее, защото въпреки всичко аз му говоря и така...сигурно и е позеленял от яд, но това аз не го виждам....виждам само неговата злоба в собствените му очи, които го издават. Такива хора вече ги отбягвам и не им помагам - заета съм и край, спасявай се както можеш, аз бях до тук. Хубав ден и продължавам с усмивка напред.
Човек се учи докато е жив, учи се как да преценява хората и т.н.
Сама се научих, без ничия помощ - отсявам хората.
Поглеждам в очите им - виждам тяхната същност....прочитам я....
В труден момент разбираш кой ти е Истински приятел....кой наистина те цени...затова моите истински приятели са малко и те ми стигат.
moonflowers / 01.09.2019 г.
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 8
Архив
